Техники за справяне с тръшкането
Най-важното е да сте спокойни, когато реагирате на тръшкането на детето. Не усложнявайте ситуацията с вашия гняв и безсилие. Повтаряйте си, че вашата задача е да помогнете на детето да се научи да се успокоява. Ако не сте спокойни дишайте дълбоко, дайте си 1-2 минути за да се успокоите, за да може да реагирате адекватно. За да се успокои детето, е нужно вие също да сте спокойни. Вашите действия са пример за детето. Удрянето и пошляпването не вършат работа. Освен това те носят посланието, че използването на сила и физическо наказание е приемливо. Вместо това запазете достатъчно самоконтрол и за двамата.
Справянето с тръшкането зависи от причината детето ви да е разстроено. Понякога е нужно да дадете утеха, защита на детето. Друг път е по-добре да оставите детето да излее емоциите си или да го разсеете с друга дейност. Ако детето е гладно или изморено, е време за похапване или спане. Ако тръшкането е защото му е отказано нещо, опитайте се да останете спокойни и не давайте много обяснения защо не може да получи това което иска, тъй като не може да ви чуе в момента. Опитайте се да му предложите алтернатива, която може да има и преминете към друго занимание.
Децата които има опасност да наранят себе си или някой друг при изблик на тръшкане, е добре да се заведат на тихо, спокойно място където да се успокоят. Това важи и за тръшкане на обществени места.
По-големите деца в предучилищна и училищна възраст могат да използват тръшкането за да стане тяхното, ако са научили че това поведение работи. Важно е да говорим с децата, да им покажем техники за успокояване, като дълбоко дишане, физическа активност, рисуване или писане, да им създадем кътче в стаята им което да служи за място за успокоение, когато са тъжни, гневни, недоволни. Да покажем на децата че могат да имат контрол върху себе си и емоциите си. Така децата постепенно придобиват сила и чувство за контрол над техните действия.
След като премине тръшкането. Не се предавайте на тръшкането. Това само ще докаже на детето, че тръшкането е ефективно. Вместо това давайте признание на детето, когато успява да си върне контрола над емоциите си. Освен това, децата могат да са по-чувствителни след тръшкане и да се чувстват виновни. Когато детето се успокои е време за прегръдка и уверение, че независимо от всичко, е обичано.
Уверете се, че детето спи достатъчно. Когато са недоспали децата са по-недоволни, капризни и реагират по-крайно. Достатъчният сън може значително да намали тръшкането. Обърнете внимание на индивидуалните нужди от сън на вашето дете.
Кога да потърсите подкрепа от специалист при тръшкането на децата? Потърсете здравен консултант, хомеопат, психотерапевт ако често сте гневни и извън контрол когато реагирате на тръшкането на детето; продължавате да отстъпвате на тръшкащото се дете; тръшкането води до много негативни емоции за детето и за вас; имате въпроси и притеснения за детето или за себе си; детето ви често се самонаранява или наранява другите; детето ви е много неотстъпчиво, спори много, и почти никога не съдейства.
В редки случаи някои хронични заболявания, проблеми със слуха или зрението, късно проговаряне или трудности в ученето могат да доведат до по-често тръшкане.
Важно е да запомните, че тръшкането не е причина за притеснение и с порастването спира. Постепенно с вашата обич и подкрепа, децата се научават на себе-контрол, да съдействат, да общуват и да се справят с негативните емоции.